Нощем по белите страници
В един сапунен мехур е затворена вярата ми
и лети към небето, преди да се спука
и да се разбие на едри мастилени капки.
И да потече през улука.
В тези диви треви е поникнал животът ми -
няма как да се види сред градския трафик.
Там на покрива горе се кикотя.
От гъдела на брадата ти.
И надува прането платна по терасите -
почти ще се скъса.
Вътре на масите хлябът бавно изсъхва.
И излиза душата ми с думите нощем
по белите страници -
търси да се погледне в това огледало.
Да се обикне дано.
И да притихне по залез.
Преди да започне отначало.
© Инна All rights reserved.
