И тъмното, което бе заспало,
събуди се, във мислите ми пръкна,
години студ, безвремие от жалост,
а аз безропотно сама замръквам.
Във полунощ дъска за шах нареждам -
и белите, и черните са ревност.
А кой е пръв? Почти от цяла вечност
е този, който търси нежност.
Възсядам коня, топът се намръщи,
презрял живота в някаква си същност,
изстрелян вопъл, счупен крак и толкоз...
Премествам пешка, жертвана набързо. ...