Нощен шах
И тъмното, което бе заспало,
събуди се, във мислите ми пръкна,
години студ, безвремие от жалост,
а аз безропотно сама замръквам.
Във полунощ дъска за шах нареждам -
и белите, и черните са ревност.
А кой е пръв? Почти от цяла вечност
е този, който търси нежност.
Възсядам коня, топът се намръщи,
презрял живота в някаква си същност,
изстрелян вопъл, счупен крак и толкоз...
Премествам пешка, жертвана набързо.
Царицата стои във лед замряла,
а стражите отново са на смяна.
Играл ли си във полунощ с' съня си
на шах, изпълнен с лична драма?
Нощта настъпва – устремно и диво
грехът помахва, скрит във чаша вино.
Сама съм, не ми пука за душата,
на ход е мат със цар срещу царица.
© Геновева Симеонова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря, Краси, Ирина!
-
Харесаха ми тези драматични развития
-
Всеки има своите добри и лоши партии и резултатът не е по-важен от ходовете, които правиш. Без губещи, няма победители.
-
Благодаря, Младен, изхождах от собствените си виждания, в случая - царицата е в мат.
Шах-ът ще ми прости тази волност, надявам се... -
Тъй като шахът ми е любима игра и изкуство, този стих, Геновева, много ми допадна и те поздравявам. Дори финалната идея - матът да бъде обявен от самотен цар /на царицата/ е дръзка и парадоксална. Всички ние сме въвлечени в своеобразна шахматна символика и може би Шекспир не се е досетил да замени представата, която ни внушава с твърдението си, че животът е театрална сцена, а всички ние сме актьори на нея, с твърдението, че животът е шахматна дъска, а ние сме само пешки върху нея, произвеждани в други фигури - за щастие или за нещастие.
-
Дени, благодаря ти!
-
Много ми хареса!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
