Нощен шах
И тъмното, което бе заспало,
събуди се, във мислите ми пръкна,
години студ, безвремие от жалост,
а аз безропотно сама замръквам.
Във полунощ дъска за шах нареждам -
и белите, и черните са ревност.
А кой е пръв? Почти от цяла вечност
е този, който търси нежност.
Възсядам коня, топът се намръщи,
презрял живота в някаква си същност,
изстрелян вопъл, счупен крак и толкоз...
Премествам пешка, жертвана набързо.
Царицата стои във лед замряла,
а стражите отново са на смяна.
Играл ли си във полунощ с' съня си
на шах, изпълнен с лична драма?
Нощта настъпва – устремно и диво
грехът помахва, скрит във чаша вино.
Сама съм, не ми пука за душата,
на ход е мат със цар срещу царица.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Геновева Симеонова Все права защищены
Шах-ът ще ми прости тази волност, надявам се...
