Нощите
Понякога са твърде сухи нощите -
напукани и пясъчни, пустинни.
Сънят е плитък, кух и слепоочен.
И тъмното е някак запалимо.
Понякога са водни. И заливат
града до върховете на антените.
Бълбукам краткотрайно и заспивам.
А раците вървят назад из времето.
Балони с празнота, съвсем подводно...
Мълча, за да не спукам тишината
и само дишам. Може би си спомняш
как дишам като риба до главата ти.
И сънищата никнат водораслени
в дълбоките пространства зад клепачите.
Отдавна сме значими и пораснали
и бързо се научихме да чакаме...
и вече сме претръпнали към влюбване -
нали дори не вярваш, че съм истинска...
Огромното налягане на тъмното
тежи над нас и силно ни притиска.
Черупката ти нощем се пропуква
и бясно браниш свойта непрозрачност,
а виждам, че отвътре се страхуваш,
но просто не умееш да заплачеш.
...
Понякога са твърде водни нощите -
почти се давя в мрака пред очите ти.
Разбирам, че е трудно да започнем
тепърва да се учим на обичане...
© Инна All rights reserved.
