Polia
56 results
Поглъща те и те превзема.
Скрива те от теб самия.
Прилича мъничко на нещо,
което бавно те убива.
Спускат се завеси, ...
  531 
Аз не мога повече на две да се деля.
И сянка няма как да бъда, твърде ми е тъмно.
Имам само себе си - късче топлина,
останало да топли. Неразумно.
Аз не мога повече да скитам. ...
  587 
Защото те ранява.
Защото отдавна те боли.
Защото зимата е все така сурова.
Защото ухаеш само на сълзи.
Събуди се и тръгни, върви... ...
  599 
Когато познаваш на някого душата,
когато му откриваш простор към
гледка с чудеса,
когато гледаш го в очите
и там откриваш своята съдба, ...
  638 
Времето дойде.
А така отлагах.
Пресичах трънени полета,
бягах, бягах, без да спра.
Газих боса във калта - ...
  622 
Има нощи, в които не искаш да заспиш.
Не искаш да броиш звездите,
нито пък леглото
с някого да си делиш.
Това са те - нощите на самотата. ...
  688 
Щом настъпи есен,
някак по учебник
обвивам се във своята кора
и нарочно хората отпращам.
Оставам гола и сама. ...
  1265 
Тя ще замине.
Далеч от скритата ти обич.
Но близо, още по-близо до мислите.
Всичките ти – все за нея. Близо ще е.
Като светлината, която се прокрадва, ...
  965 
С мълчание ще те запомня.
И с усмивка.
С очи - търсещи, копнеещи
и живи.
И с усмивка. ...
  712 
Пет изминаха.
А сякаш цяла вечност.
Спомените не подминаха
съзнанието ми.
Проява не е ли това - на нечовечност? ...
  637 
В нея вината не търся.
Ти сам всичко ù даде.
Безмилостно галеше с пръсти
косите ù дълги и пуснати.
В нея вината не търся. ...
  725 
В прегръдките си ме държиш.
Стискаш здраво.
И ме молиш да не тръгвам.
Никога.
През сълзи едва ми се усмихваш. ...
  821 
Скрита е самотата ми.
На думи крещя и се смея.
Живея привидно добре.
Нищо не чувствам. Наистина.
Дори не копнея. ...
  676 
Питам те.
Мислиш ли за мен?
С нотка на тъга.
Обърквам ли съня ти?
Копнееш ли за сутринта? ...
  593 
Колко пътища обърках,
за да стигна до теб.
Скитах - обезверена,
объркана
и самозаличена. ...
  853 
Очите си затворих.
За пореден път.
Не ме е страх.
И ще намеря своя малък райски кът.
Тогава, може би, пак ще ме откриеш, ...
  742 
Писмата ми,
които не стигнаха до теб,
отекват
и са болка в мен.
Крещят ми чувства! ...
  737 
Много грешиш, когато си мислиш,
че нощем във него съм сгушена!
И името ми с гняв недей да изричаш,
не съм го заслужила!
Сама съм, сама! ...
  642 
Сълзите си - до една ще опаковам.
В плик, със марка и печат.
Щом пристигне - неразопакован,
не бъди инат.
Във него скрила съм от себе си ...
  748 
Звезди ли искам да ми сваляш?
Звезди не искам!
Във тях откривам само студ.
И теб.
Едно-едничко нещо пожелах си... ...
  611 
Откога със цвете не си ме милвал?
Нежно да погалиш раненото у мен.
Да ме притиснеш.
Благоуханно.
Ей така, да осмислиш поредния ми ...
  705 
Залез.
Беше време.
Пък и застудя.
Аз дори замръзвах.
А в теб? Остана ли поне една искра? ...
  1314 
Котва си хвърлил.
Във мен!!!
Надолу ме теглиш! Към себе си.
Вечно да нося твоето бреме.
Котва си хвърлил. ...
  648 
Преоткрий ме.
Обичай ме – без край.
И се вълнувай -
с всеки дъх, който си поемаш,
с всеки тласък, ...
  663 
Ще те открадна за миг!
От всички онези, които жадни погледи
в теб са впили.
За миг ще те открадна – да си само мой!
И в този миг – безпощадно ще крада от теб, ...
  741 
Ти ме нарече с много имена,
но ме беляза с едно - твоето.
И безброй звезди ми свали,
но остави в мен да грее една - твоята.
Преоткри нови светове, само за да създадеш ...
  637 
Вода ли си?
Защото три литра,
измерени в години,
ме наводниха.
И въздух ли си? ...
  699 
Изгарях те.
Ден след ден убивах всичко твое,
останало да боли във мен.
И не разбирам!
Защо на пепел не ставаш? ...
  1165 
Разпалвам те.
И те поемам. Дълбоко в себе си.
Не дишам.
Просто те усещам.
Как проникваш, как достигаш до онази точка. ...
  887 
Вричам се,
а недоизречени все остават -
чувства, мисли, терзания, копнежи.
Ти ли ще ги разбереш? Едва ли!
На теб ти е писано да предизвикваш (все) валежи. ...
  595 
С един обратен завой... долетя.
И наобратно всичко обърна.
Щом ме сграбчи... Хм!
Кажи ми!
Запита ли се дали ще отвърна? ...
  719 
Върху голото ми тяло
нарисува себе си.
Дръзко.
И... безмилостно.
Остави следи, ...
  1163 
Ако те открия в погледа си скрит,
ще си признаеш ли?
И ако с думи странни все те гоня,
претръпнала в статичност,
ще ме спреш ли? ...
  672 
Пред иконата стоя,
моля се.
Търся те в изписаните листи,
сред думите, така болезнено изречени.
А откривам само разпиляната си същност, ...
  603 
Ръка когато протегнеш,
пепелта за да разровиш -
не ще се стоплиш.
Ще си спомниш.
Бушуващия огън във телата, ...
  623 
Омръзна ми от болка да се раждам и в болка да умирам (пак).
Въздух не ми остана да издишам, а да вдишам, нямам как.
На любовта си съм вече безкрайно далечна.
От душата ми – и помен няма.
И не спирам, ...
  1190 
Необятната ми душа
присегни се и докосни.
Улови пустинния вихър,
дълбоко утихнал във мене.
И отведи ме. ...
  680 
Пътят ни отдавна не е
магистрала.
Кръстовище е.
За жалост – кръгово.
Въртележка на думи ...
  587 
До мен си, до мен си!!!
Така те чаках!
И ти ме търсиш - знам.
Някъде там... сред грешките ми, сред грешките ни.
Да се намерим. ...
  609 
Не знам защо, но тръгвам да пиша. По онзи начин, отдавна вече забравен...
И трепереща съм, и все още мисля, какво в мен напира да бъде изречено, да остави своя малък, недвусмислен отпечатък върху ''листа''...
Поемам си въздух и издишам. Тишина. Леко примигваща лампа, сякаш отчитаща всеки удар на сър ...
  1363 
Random works
: ??:??