Нощна любов
Тиха лятна нощ,
любов за сънуване.
Леките звезди,
намигат ми закачливо.
Аз заспал мълчаливо,
тихо сънувам те прекрасна.
Лицето ти виждам ясно,
сърцето ти сещам живо.
Ти за да ме мамиш в тъмата,
при полусенките чудновати.
Значи те чува сърцето ми,
ще те погалят ръцете ми.
В едно сливат се устните,
телата заплитат се.
Прегърнати не ще се пуснат,
от любов залитаме.
Гледа ни луната сериозно,
блещукат звездите ангели.
Обвиват ни леки дантели,
крилата на любовта бели.
Забавете се мое слънце и изгрев
нежно в съня се моля.
Почакай ти нощ, остави ме още
с любовта ми вълшебна на воля!
© Петър Петров All rights reserved.
