Dec 16, 2007, 8:42 PM

Нощна мисъл 

  Poetry » Phylosophy
910 1 4

Късно в полунощ,

дори нощта заспива.

Часът е като нож -

не спиш ли...

в тебе бавно се забива.

В лунна вечер, светъл вожд,

с приказки и тайни

племето приспива.

Там нейде тъжна е съдбата -

бебе в плетен кош

пред нечий дом сълзи пролива.

Замислен за дома моряк,

поглед вперил е в небето,

от мислите посърнал пак,

за тревогите... вини морето.

И пак във тази тъмна нощ,

любов художникът със четката размива,

Можеш ли да си представиш ти?...

Какъв разкош...

Щом влюбен е

и любов в сърцето му прелива!!!

Ето тази драга лунна нощ,

какви картини в късното разкрива,

със странно луда мощ,

на тоя, що не иска да заспива...

© Теди Георгиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??