Нощна мисъл
Късно в полунощ,
дори нощта заспива.
Часът е като нож -
не спиш ли...
в тебе бавно се забива.
В лунна вечер, светъл вожд,
с приказки и тайни
племето приспива.
Там нейде тъжна е съдбата -
бебе в плетен кош
пред нечий дом сълзи пролива.
Замислен за дома моряк,
поглед вперил е в небето,
от мислите посърнал пак,
за тревогите... вини морето.
И пак във тази тъмна нощ,
любов художникът със четката размива,
Можеш ли да си представиш ти?...
Какъв разкош...
Щом влюбен е
и любов в сърцето му прелива!!!
Ето тази драга лунна нощ,
какви картини в късното разкрива,
със странно луда мощ,
на тоя, що не иска да заспива...
© Теди Георгиева All rights reserved.
