krchernev (Красимир Чернев)
188 3100
Dec 23, 2015, 4:33 PM

Нощна молитва 

  Poetry
914 0 5

Безпощадният скалпел на мислите

неуморно разрязва плътта на нощта.

Лъчът му огрява жестоко, безмилостно

всички надежди за тишина и мрак.

 

И се опитвам да направя от вопъла песен,

но дори и тъжна – не се получава. Уви!

Броя до хиляда, до две, но пак съм бесен,

че не помагам със нищо и няма кой да ми прости…

 

И всичко превръща се във невъзможност и болка –

като неразказана приказка за необяснима любов…

Мой Боже, моля те! Моля те! Моля те!

Стига толкова!

Щом не сме за Рая –

на Земята не ни сторвай зло!...

 

Укроти най-после и ножа, и злобата!

Греховете признати са…

Теглѝ само половината грях!...

Болката… болката – зная, че можеш!...

Прехвърли я на моя гръб!

Ще ти дам половината си душа.

© Красимир Чернев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • "да направя от вопъла песен" Мисля си за всички онези, сдържани ежедневно вопли, които все пак се превръщат в песни и се усмихвам на възможността да се помоля с Теб, споделяйки пространството на публикуваните Откровения. Поздравявам Те: https://www.youtube.com/watch?v=CO6OZIY-lYw
  • Здравей, Приятелю!
    Особено е това стихотворение. Различно е някак. Много ми допадна. Коментарът на Младен е достатъчно обхватен и развит по същество, затова ще добавя само, че в произведението са втъкани тези, тъй ценни качества - човечност, искреност и не на последно място - благородство. Аз също го усетих близко за себе си.
  • Като няма какво да кажат ще помълчат и още как. Някои с мълчание си изкарват целия живот. Характерно за нацията ни и затова сме на това дередже. Но това беше само лирическо отклонение.
    Краси, пожелавам ти една силна в творческо отношение Нова година! Ти здравето си го имаш - млад си още. И възможно най-хубаво прекарване на празниците!
    Бил съм неведнъж в състоянието от стихотворението ти. Както се казва - нито на Земята, нито на Небето. Недопуснат в Рая и не приет в Ада. Дърво без корен. И тогава чувството е точно каквото го описваш:

    Безпощадният скалпел на мислите
    неуморно разрязва плътта на нощта.
    Лъчът му огрява жестоко, безмилостно
    всички надежди за тишина и мрак.

    Хубави разсъждения, кореспондиращи с великата мисъл на Блез Паскал:

    "Човекът е средина и средина ще си остане. Но средина между две безкрайности!"

    И затова всичко му се полага наполовина, като на средина. И болка и щастие и нещастие - всичко - наполовина.

    Много хубаво стихотворение! 6 от мен.
  • Моите почитания. И аз ще помълча...
  • Няма да коментирам, само ще помълча...
    Светли и топли празници, Краси!
Random works
: ??:??