Нощна молитва

Поэзия

1.2K 0 5

Безпощадният скалпел на мислите

неуморно разрязва плътта на нощта.

Лъчът му огрява жестоко, безмилостно

всички надежди за тишина и мрак.

И се опитвам да направя от вопъла песен,

но дори и тъжна – не се получава. Уви!

Броя до хиляда, до две, но пак съм бесен,

че не помагам със нищо и няма кой да ми прости…

И всичко превръща се във невъзможност и болка –

като неразказана приказка за необяснима любов…

Мой Боже, моля те! Моля те! Моля те!

Стига толкова!

Щом не сме за Рая –

на Земята не ни сторвай зло!...

Укроти най-после и ножа, и злобата!

Греховете признати са…

Теглѝ само половината грях!...

Болката… болката – зная, че можеш!...

Прехвърли я на моя гръб!

Ще ти дам половината си душа.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

"да направя от вопъла песен" Мисля си за всички онези, сдържани ежедневно вопли, които все пак се превръщат в песни и се усмихвам на възможността да се помоля с Теб, споделяйки пространството на публикуваните Откровения. Поздравявам Те: https://www.youtube.com/watch?v=CO6OZIY-lYw

2016-01-03T09:39:15+02:00
Brezar111 (Людмил Нешев)

Здравей, Приятелю!
Особено е това стихотворение. Различно е някак. Много ми допадна. Коментарът на Младен е достатъчно обхватен и развит по същество, затова ще добавя само, че в произведението са втъкани тези, тъй ценни качества - човечност, искреност и не на последно място - благородство. Аз също го усетих близко за себе си.

2015-12-28T19:24:22+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Като няма какво да кажат ще помълчат и още как. Някои с мълчание си изкарват целия живот. Характерно за нацията ни и затова сме на това дередже. Но това беше само лирическо отклонение.
Краси, пожелавам ти една силна в творческо отношение Нова година! Ти здравето си го имаш - млад си още. И възможно най-хубаво прекарване на празниците!
Бил съм неведнъж в състоянието от стихотворението ти. Както се казва - нито на Земята, нито на Небето. Недопуснат в Рая и не приет в Ада. Дърво без корен. И тогава чувството е точно каквото го описваш:

Безпощадният скалпел на мислите
неуморно разрязва плътта на нощта.
Лъчът му огрява жестоко, безмилостно
всички надежди за тишина и мрак.

Хубави разсъждения, кореспондиращи с великата мисъл на Блез Паскал:

"Човекът е средина и средина ще си остане. Но средина между две безкрайности!"

И затова всичко му се полага наполовина, като на средина. И болка и щастие и нещастие - всичко - наполовина.

Много хубаво стихотворение! 6 от мен.

2015-12-24T18:59:49+02:00
Eia (Росица Танчева)

Моите почитания. И аз ще помълча...

2015-12-24T08:17:03+02:00
radiola (Рада Димова)

Няма да коментирам, само ще помълча...
Светли и топли празници, Краси!

2015-12-23T20:57:34+02:00