Безпощадният скалпел на мислите
неуморно разрязва плътта на нощта.
Лъчът му огрява жестоко, безмилостно
всички надежди за тишина и мрак.
И се опитвам да направя от вопъла песен,
но дори и тъжна – не се получава. Уви!
Броя до хиляда, до две, но пак съм бесен,
че не помагам със нищо и няма кой да ми прости…
И всичко превръща се във невъзможност и болка –
като неразказана приказка за необяснима любов…
Мой Боже, моля те! Моля те! Моля те!
Стига толкова! ...