Jul 25, 2017, 10:57 PM

Нощно безумие

  Poetry » Love
1K 0 0

                                  Всяка жена си заслужава да живее дори само заради един такъв миг в живота си...

 

 

"По дяволите всички скрупули!" –

                                    ми каза,

понесъл ме в ръцете си

                                    назад,

към самотата си и своето

                                    безбожие,

към входа на езическия

                                    ад.

Накара ме да се почувствам 

                                    древна жрица,

отвличайки ме грубо в нежен

                                    храм,

в прегръдките си бе понесъл

                                    птицата,

без която вече ще си

                                    сам!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Славяна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...