Дойде отнякъде случайно.
Небрежно каза ми здравей.
И сякаш настани се трайно.
Сега не си отивай ти. Недей!
Да. Странно е, че се отдавам
на сладка лудост всеки ден.
Да. Странно е да осъзнавам,
да те усещам вътре в мен.
Не мога даже да повярвам,
че някога живяла съм без теб.
Не мога даже да се изненадам,
че искам да вървим напред.
Усещам те. Душичке моя.
Ела си вече у дома.
Аз цялата сега съм твоя.
Не само тяло - и душа.
© Таня Чобанова All rights reserved.