Настане вечер и в тъма
пред мене твоята коса
играе танц на Сатаната.
Във огнен вихър, през мъгла,
обвива твоята снага,
умът безсилен и душата.
И този пламък, сътворен
от теб единствено за мен,
очите ми без страх погубва.
Че всеки вихър вдъхновен,
изгаря всичко живо в мен
и чувствам пак, че те залюбвам.
© Стефка Крушарова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
