Jan 21, 2008, 6:29 AM

Нощта

  Poetry » Other
1K 0 1

Нощта 

 

Това няма да е стих за любовта,

нито за самотата или за страха.

Това е стих просто за нощта,

посветен на едничката природа.

 

Колко красива е тя,

обляна цяла в лунна светлина.

Колко красиво е небето,

украсено със звезди цялото.

 

Мнозина сърца мразят я,

проклинат я от дън душа,

че пак са сами, че пак сълзи

обсипват лицето им и боли.

 

Но не тя е виновна за това,

не тя ви обгръща в самота.

Ако съкрушен се чувстваш ти,

просто излез навън и небето погледни.

Виж там как тъй горещо светят безброй звезди

и луната цялата в топла светлина блести.

 

Погледни и ако можеш отречи,

че сякаш сърцето ти спира да боли.

Сякаш душата ти на криле лети,

а тялото ти в песента на вятъра гори.

 

Нощта за мен е това,

цялата любов, събрана в една

нежна лунна светлина,

даряваща щастие на света.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...