Нощта е пияна от дъх на липи.
От влюбени стъпки, нощта е пияна.
Налей ми коняк! И на тебе сипи!
Да пием любов – тази нощ е пияна!
А после безумни, под тези липи,
да тръгнем добри, непокорни и боси.
Да бъдеш до мен, да си истинска ти -
пияната нощ да ни носи.
Нататък, където се ражда деня,
където пиянството свършва.
Където ще бъдеш отново жена,
а аз – твоя истинска същност...