Нощта е толкова прекрасна
Луната бе прегърнала морето
със своята сребриста светлина.
Звезди, воали нежни на небето,
безкрай и чудната му красота.
Вълните тихичко шептяха,
намерили единствения бряг,
където уморени те заспаха
след дългия си дневен бяг.
Трептяща бялата пътека,
делфините танцуваха за нас,
ветрец докосваше полека
телата ни изгарящи от страст.
Таван, опушен, станал сив.
Кръжаща нощна пеперуда.
Сред тъмнината си щастлив,
във мрака се таи надежда.
Не искаш от живота нищо,
защото твърде много ти е дал.
За някого обичаното нещо.
Любов, която вечно си мечтал.
Нощта е толкова прекрасна
във приказка със тебе заживял.
© Гедеон All rights reserved.
