Нощта е толкова прохладна,
най-нежен допир с вечността.
Нощта е много, много странна
красива притча за жена.
Дълбоки звездни океани
копнеят да ни приютят,
където са събрани всички тайни,
посланията на съня.
Онзи сън, разтопен от блаженство,
осеял пътя със звезди.
Нощта е праг на съвършенство,
ще го престъпим ли, кажи?
© любимка All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
