Нощта на къртиците
Този път е различно.
Нощта
не докосва,
а дращи стоманено!
Ранява!
Разкървавява
старите рани.
Копае,
дълбае
нови гробове,
нови тунели.
Слага прегради,
огражда с панели!
Сивите граждани
спят, не усещат -
сънуват в леглата си
и не могат да знаят,
че нощта не е ласка,
че нощта е къртица -
началник на други
хора – къртици, -
милиони къртици
въоръжени до зъби.
Къртичи полкове,
къртичи роти
за война готови!
Готови да ровят
в човешките спомени,-
хора –къртици,
държащи картечници -
слепи и дневни
пияници,просяци,
събирали гняв
във краката на хората.
Събрали омраза
вековна,
със тонове.
Днес ще излеят гнева си.
Готови са!
Подготвили ямите.
Чакат команда.
- Хайде,започваме!
И отвсякъде влизат,
не будят,
убиват!
Чуват се писъци,
къртици извират,
дращят и хапят,
дерат мълчаливо,
с дива ярост убиват
и веднага зариват!
- Не останаха живи!
До утре.
А утре...
Ще тръгнат къртиците – хора
навсякъде.
Ще пълзят слепи
и ще се блъскат.
Ще падат,
но ще се изправят,
както винаги е било.
Както трябва да бъде!
Нощта
няма да гали,
ще дращи лицата им,
но телата ще спят.
Заклещени,
сплескани.
В клетки
и в ями.
Разделени,
но общи.
Уж далечни,
но заедно -
Къртици и Хора
в едно...
Нощта
не докосва,
а дращи стоманено!
Ранява!
Разкървавява
старите рани.
Копае,
дълбае
нови гробове,
нови тунели.
Слага прегради,
огражда с панели!
Сивите граждани
спят, не усещат -
сънуват в леглата си
и не могат да знаят,
че нощта не е ласка,
че нощта е къртица -
началник на други
хора – къртици, -
милиони къртици
въоръжени до зъби.
Къртичи полкове,
къртичи роти
за война готови!
Готови да ровят
в човешките спомени,-
хора –къртици,
държащи картечници -
слепи и дневни
пияници,просяци,
събирали гняв
във краката на хората.
Събрали омраза
вековна,
със тонове.
Днес ще излеят гнева си.
Готови са!
Подготвили ямите.
Чакат команда.
- Хайде,започваме!
И отвсякъде влизат,
не будят,
убиват!
Чуват се писъци,
къртици извират,
дращят и хапят,
дерат мълчаливо,
с дива ярост убиват
и веднага зариват!
- Не останаха живи!
До утре.
А утре...
Ще тръгнат къртиците – хора
навсякъде.
Ще пълзят слепи
и ще се блъскат.
Ще падат,
но ще се изправят,
както винаги е било.
Както трябва да бъде!
Нощта
няма да гали,
ще дращи лицата им,
но телата ще спят.
Заклещени,
сплескани.
В клетки
и в ями.
Разделени,
но общи.
Уж далечни,
но заедно -
Къртици и Хора
в едно...
© Ясен Крумов- Хенри All rights reserved.
. Поздравления и от мен, с най-добри чувства. 
