Всяка нощ при теб се стаявах.
Дълго чаках и дълго мечтах,
а очите ми в блясък сияен,
щом те зърнеха, озаряваха целия свят!
И нощта ни прикриваше,
намяташе своя синкаво-теменужен плащ върху нас.
А звездите трептяха, красиви и бляскави,
по-силни от всякога…
.
От Млечния път нощта люлка ни вързваше
и често казваше – просто побързайте!
Защото скоро ще съмне, ...