Нощта на мечтите
Всяка нощ при теб се стаявах.
Дълго чаках и дълго мечтах,
а очите ми в блясък сияен,
щом те зърнеха, озаряваха целия свят!
И нощта ни прикриваше,
намяташе своя синкаво-теменужен плащ върху нас.
А звездите трептяха, красиви и бляскави,
по-силни от всякога…
.
От Млечния път нощта люлка ни вързваше
и често казваше – просто побързайте!
Защото скоро ще съмне,
и всичко… отново ще свърши.
В тази люлка небесна с теб се люлеехме,
мечтите ни тихомълком се сбъдваха…
Необезпокоявани от никой, дълго бъбрещи,
намирахме утеха след поредния ден.
И не мислехме за …утре,
защото живеехме ден за ден.
Защото надживявайки настоящето,
бяхме щастливи, за себе си.
Защото… знаехме,
че ще има утре, че отново ще съмне.
И трескаво ще дочакаме
поредната нощ на мечтите…
© Нели All rights reserved.
