Носителят на "Сулицър"
Едва ли българин ще се сдобие с "Пулицър",
макар да сме по принцип гениални.
Тук репортери пълнят всяка улица,
надничат в домове, тършуват в спални...
Какво журналистическо упорство!
За хонорар с размера на монета
поглеждат под кирливите ни потници,
вторачват се в нослета и в дупета,
за да получат приз "Деец културен",
"Най-палав репортер" , "Най-готин водещ"...
Раздават ги на Сульо и на Пульо,
На малко можещи и на неможещи.
Оттатък океана дават "Пулицър".
Какво ни пречи, за да сме във крак,
да въведем "носителят на Сулицър"-
на "Пулицър" идейният близнак?!
Овации, ешмедеме и прочее...
И статуетка - както му е ред -
човек със пет очи и три езика,
с писалка вместо палец, във фрак- назаем взет.
На сутринта след показното връчване
носителят на "Сулицър" да може
да се събуди с мисли щръкнали,
(и нещо друго щръкнало, дай боже!)
а после, верен на добрия принцип
"И ний сме дали нещо на света",
фантазията си да поразвинти,
да съчини нечувани, невиждани неща!
В Америка си имат своя "Пулицър".
Повярвайте, изпълнен съм с мерак
да наградя носителя на "Сулицър"
със статуетка и нагръден знак!
© Красимир Йорданов All rights reserved.
