Носталгично...

Можеш ли сега да ме забравиш,

както много пъти те забравях аз?

Можеш ли да тръгнеш…

И – това е…

Само следи от стъпки между нас;

стъпките ни са мостове,

моите мостове към теб.

Бягам или не – няма значение,

когато мислено съм с теб.

И няма вече да те чакам,

знам какво ми предстои.

Не се надявам  и не моля,

вече и не ме боли…