Носталгия
Носталгия
Да те посрещна старата на прага...
Димчо Дебелянов
Със вярата, че всичко се повтаря
и може даже да се преродя
аз детството очаквах да заваря
ако със Бог се някак спогодя,
когато от Носталгията воден
налучквах позабравеният път
към оня Край наричан с болка: роден-
във будните кошмари на денят...
Но аз ли Боже криво ти се молих,
или пък ти погрешно ме разбра:
щом пътната врата с ритник отворих
пътеката обрасла бе с трева!..
Не ме посрещна „старата на прага”
под арката на къдрави лози,
не влязохме и в стаята веднага,
на рамото й не пролях сълзи...
Стоях подобно кол забит в земята,
самотен като падаща звезда-
смутено влязох в „стаята позната”
да търся оцелелите Неща...
Отдавна пожълтели по стените
висяха снимки от ония дни,
но трудно различавах в тях чертите,
които знаех и на сън дори...
Застлано бе със чергите, които
запомнил съм как мама ги тъка
и в пъстрите им шарки със боите
очите си втъка, та ослепя...
Събух се и стеснително на пръсти
по шарените черги стъпвах бос,
пред „старата икона” се прекръстих-
като светията й вече- белокос...
Забравени там книги и тетрадки
покрити от годините със прах
разгръщах и четях от тях извадки,
и мило някак ставаше ми с тях...
И първите си трепети сърдечни
усетих пак в любовните писма
и грабнаха ме чувства дето вечни
наричахме в ония времена...
А в плахиге ми опити лирични
задрасквани, поправяни личи,
как влюбен до уши в едно момиче
тогава обещавал съм мечти...
...Но седнал уморено на кревата
внезапно проумях: как всеки ход
опитващ се да възкреси нещата
е все едно да разкопаваш гроб,
а там (като археолог да можеш
в останките от някогашен Свят
на мъртвите съня да разтревожиш!..)
не можеш върна Времето назад!..
...И всичко уж познато е и също,
а всъщност тъй различно от преди...
...Останала без дух и хора къща
е само: тухли, камъни, греди...
10.10.2010. д-р Коста Качев
© Коста Качев All rights reserved.
