petya97
27 results
Животът дълбае дупки в душите ни
и смисълът му е в това -
да се опитваме да ги запълваме
всекидневно с вещи и с лица.
Отнето ти е нещо вчера - ...
и смисълът му е в това -
да се опитваме да ги запълваме
всекидневно с вещи и с лица.
Отнето ти е нещо вчера - ...
779
1
1
Душата ми се къпе в лунните лъчи,
опръскана със светлина, заключена в печал.
Не дишам въздух – забравих го с дните,
отредени ми да страдам без да знам.
Гледам себе си във огледалото насреща ...
опръскана със светлина, заключена в печал.
Не дишам въздух – забравих го с дните,
отредени ми да страдам без да знам.
Гледам себе си във огледалото насреща ...
901
2
Думите ме задушават, давят,
притискат душата ми,
разтуптяват сърцето ми,
крадат въздуха от дробовете ми,
тровят тялото, разпиляват ума, ...
притискат душата ми,
разтуптяват сърцето ми,
крадат въздуха от дробовете ми,
тровят тялото, разпиляват ума, ...
863
1
Не винаги знаеш.
Понякога единствено чувстваш.
И точно чувствата ти казват,
когато всичко е приключило.
Аз го чувствах, ...
Понякога единствено чувстваш.
И точно чувствата ти казват,
когато всичко е приключило.
Аз го чувствах, ...
860
На М.Ж.
Вървим по пътищата на живота,
преплитаме ръце, докосваме души
и с плаха нежност се протягаме
за близост зажаднели ...
Вървим по пътищата на живота,
преплитаме ръце, докосваме души
и с плаха нежност се протягаме
за близост зажаднели ...
668
Като по детски се чудя.
Като по детски се губя.
Като по детски се питам.
Като по детски разбирам.
Като по детски искам. ...
Като по детски се губя.
Като по детски се питам.
Като по детски разбирам.
Като по детски искам. ...
674
1
Мислейки си за думите, с които бих искала да се обърна към света, откривам, че това са думи на искрено разочарование. Думи, раздиращи душата ми, поглъщащи всеки изтерзан вик, умъртвяващи всяка мъничка надежда, съществувала някога вътре в мен. Думите, които ще кажа на света – такъв, какъвто е днес, с ...
4620
1
1
Мечта и блян си ти за мен,
недостижим, все тъй отдалечен.
В очите ти се взирам надълбоко,
давя се, потъвам още по-дълбоко.
Сърцето си на тебе дадох. ...
недостижим, все тъй отдалечен.
В очите ти се взирам надълбоко,
давя се, потъвам още по-дълбоко.
Сърцето си на тебе дадох. ...
810
Беше късна вечер или ранна утрин, зависи как възприемате часовете. За Дани това беше нормалното време за лягане – 4 часа и 51 минути. Времето, в което започва да се развиделява. Часът, в който слънцето се събужда и загатва на хоризонта, че скоро ще се появи в цялата си огнена прелест. Някъде там на ...
1297
1
Зова те за помощ,
протягам ръка,
но отговор няма сега.
Избегнати погледи,
удар в прахта, ...
протягам ръка,
но отговор няма сега.
Избегнати погледи,
удар в прахта, ...
656
1
Някога броих аз звездите в небето.
Една, две, три,
милион…
до безброй.
И питах ги с вик до небето: ...
Една, две, три,
милион…
до безброй.
И питах ги с вик до небето: ...
934
1
1
С трепет в сърцето си живея
и таз магия аз Любов наричам.
Сто хиляди мечти в ума си преживях
и все на теб се вричам.
Любов тъй сладка и невинна, ...
и таз магия аз Любов наричам.
Сто хиляди мечти в ума си преживях
и все на теб се вричам.
Любов тъй сладка и невинна, ...
1357
2
Нима има някой по света, който да не е попадал в бездната на страха, съмнението или нищетата? По един или друг повод всеки един от нас се е сблъсквал с проблем, който е разклатил малкия му подреден свят и го е извадил от удобната илюзия за сигурност, която си е изградил с нечовешки усилия. И пропада ...
2209
1
Самотната стара цигулка свири във нощния мрак.
Възпява тя мимолетния човешки живот,
толкова крехък, страдален. Толкова благ.
В секунда отминал, без дъх преживян -
животецът кратък за миг отлетял. ...
Възпява тя мимолетния човешки живот,
толкова крехък, страдален. Толкова благ.
В секунда отминал, без дъх преживян -
животецът кратък за миг отлетял. ...
676
„Обикновеният човек има само една грижа: как да убие времето си, а умният – как да го употреби.” – Артур Шопенхауер
Всяка секунда, която имаме, е частица от нашия живот. Отмине ли, тя е безвъзвратно изгубена и никога повече не можем да си я върнем, просто отлетял в забравата спомен. Секунда след сек ...
Всяка секунда, която имаме, е частица от нашия живот. Отмине ли, тя е безвъзвратно изгубена и никога повече не можем да си я върнем, просто отлетял в забравата спомен. Секунда след сек ...
8922
1
Знаех, че няма да се получи.
Бях убедена.
И въпреки това опитах.
Борих се, исках,
вземах, давах, получавах. ...
Бях убедена.
И въпреки това опитах.
Борих се, исках,
вземах, давах, получавах. ...
784
1
Стъпалата ти потъват в мекия пясък.
Оставят отпечатъци по морския бряг,
които бързо биват заличени,
изтрити от бурните вълни.
Вълните. ...
Оставят отпечатъци по морския бряг,
които бързо биват заличени,
изтрити от бурните вълни.
Вълните. ...
778
1
Има ли друго същество на земята,
което тъй жадно да пие кръвта?
Което неспирно и все по-умело
да търси до изнемога жлъчта?
Има ли същество, което по начин подобен, ...
което тъй жадно да пие кръвта?
Което неспирно и все по-умело
да търси до изнемога жлъчта?
Има ли същество, което по начин подобен, ...
740
Свобода. Не мечтаят ли всички хора за нея? Не твърдят ли постоянно, че искат да бъдат свободни? Но какво всъщност означава това, в какво се изразява усещането за свобода и можем ли да я постигнем?
Хората постоянно търсят свободата, чакат я, понякога я гонят. Като че ли тя е животно, което могат да у ...
Хората постоянно търсят свободата, чакат я, понякога я гонят. Като че ли тя е животно, което могат да у ...
8259
1
Четири семенца вятърът довя незнайно откъде.
Земята топла приюти ги, напои ги и храна им даде.
И израснаха цветчета малки, дойде и пролетта,
надежда изпълни техните сърца.
Растяха и надеждата, доверието и любовта, ...
Земята топла приюти ги, напои ги и храна им даде.
И израснаха цветчета малки, дойде и пролетта,
надежда изпълни техните сърца.
Растяха и надеждата, доверието и любовта, ...
768
"Усмихни се!", казвам пак,
но устните стоят.
Не се повдигат, как
на мъката да устоят?
Причини нямам аз да се усмихна, ...
но устните стоят.
Не се повдигат, как
на мъката да устоят?
Причини нямам аз да се усмихна, ...
1290
2
Както в автобуса си седях,
на спирката просяк видях.
Беше седнал на земята,
гърба си опрял на стената.
Дрехите му прокъсани висяха, ...
на спирката просяк видях.
Беше седнал на земята,
гърба си опрял на стената.
Дрехите му прокъсани висяха, ...
963
3
Приятелството е едно от най-ценните неща в живота на хората. То ги съпътства от най-ранните им години, още от времето, когато си играем по детските площадки с другите деца, бягаме и разменяме играчките си. И продължава до късна старост, когато се срещаме и разказваме един на друг за нещата, които са ...
9681
1
Eсе върху стихотворението „Жена” на Блага Димитрова
Жената винаги е присъствала в историята. Още от най-ранен период тя е стояла до мъжа и го е подкрепяла. Тя е била негова утеха след тежка битка, негова опора, когато е трябвало да взима трудни решения, негова спътница през тежкия му живот. Жената е ...
Жената винаги е присъствала в историята. Още от най-ранен период тя е стояла до мъжа и го е подкрепяла. Тя е била негова утеха след тежка битка, негова опора, когато е трябвало да взима трудни решения, негова спътница през тежкия му живот. Жената е ...
12972
1
2
Детство мило, времето лети!
Защо остави ме, къде замина ти?
Няма вече весели игри:
криеница, ластик, ни въже дори!
С кукли и колички не играя аз отдавна, ...
Защо остави ме, къде замина ти?
Няма вече весели игри:
криеница, ластик, ни въже дори!
С кукли и колички не играя аз отдавна, ...
879
1
Пролетта красива се завръща!
На природата цветовете пак превръща
в пъстри багри най-прекрасни
като нежни звуци най-изящни.
Нека птичките да пеят, ...
На природата цветовете пак превръща
в пъстри багри най-прекрасни
като нежни звуци най-изящни.
Нека птичките да пеят, ...
945
3
Като цвят на вишна.
Толкова е нежна.
И разлиства се, разцъфва тя.
И това е най-красивата черта.
Но точно в този миг прекрасен, ...
Толкова е нежна.
И разлиства се, разцъфва тя.
И това е най-красивата черта.
Но точно в този миг прекрасен, ...
1228
2
Random works
© 2003-2025, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
