Вълненията морски на вълните,
света под нощна светлина,
като облак ме обгърнала в мечтите,
тъга за теб, за светлата луна.
За нощите безмълвни,
за светлината в очите,
за спомена, отнесъл лятото
и в миг докоснала ме есента.
Забързан бяг е времето.
За мигове, прошепнати в нощта,
отнесени от повея на вятъра -
тъй-нежни ласки,
а мислите, обвити с пламък,
танцуват своя танц
по звездната дъга.
© Ирена Велинова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
