Вълненията морски на вълните,
света под нощна светлина,
като облак ме обгърнала в мечтите,
тъга за теб, за светлата луна.
За нощите безмълвни,
за светлината в очите,
за спомена, отнесъл лятото
и в миг докоснала ме есента.
Забързан бяг е времето.
За мигове, прошепнати в нощта,
отнесени от повея на вятъра -
тъй-нежни ласки,
а мислите, обвити с пламък,
танцуват своя танц
по звездната дъга.
© Ирена Велинова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
