Вълненията морски на вълните,
света под нощна светлина,
като облак ме обгърнала в мечтите,
тъга за теб, за светлата луна.
За нощите безмълвни,
за светлината в очите,
за спомена, отнесъл лятото
и в миг докоснала ме есента.
Забързан бяг е времето.
За мигове, прошепнати в нощта,
отнесени от повея на вятъра -
тъй-нежни ласки,
а мислите, обвити с пламък,
танцуват своя танц
по звездната дъга.
© Ирена Велинова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
