Нося се - пчела бездомна,
прокудена от родният си кошер...
Нося се над ниви и поля,
над пролетни цветя,
над всичко, над света...
Крилцата ме болят...
Нося се над своята съдба...
Нося се... Летя! Летя!
Виждам бяла светлина!
Натам се нося...
...и летя, летя...
© Хари Спасов All rights reserved.
Поздравче!
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
