Нов адрес: На ръба на дъгата...
И понеже съдбата си смеси
с тази, моята – скръбна и жална,
гледам – месецът нос е увесил
и си мисля метлата да пална.
То добре ще летя, но сама ли?
Котаракът ми хвана джендема,
а е зима и студ на кристали...
Бяла мечка освен да си взема.
Бяла, бяла... добре, но е тежка,
а метлата ми с дръжка е тънка.
А летяла бих, даже без грешка,
гравитация – дребничка спънка.
Но реша ли го – точка. И зная,
че с овенската същност рогата
и без мечка ще литна накрая...
Нов адрес: На ръба на дъгата...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
