Човекът с побелелите коси -
очаква ни, когато се смрачава.
Елекът му се вее и виси –
а някъде певици се надпяват.

Пътували от запад и от юг,
душите ни така са изморени.
Нозете ни са тежки като чук,
в ушите ни надават вой сирени.
 

Засмени сме, боли да си сърдит.
Зелените години са си наши.
Животът стана вече снеговит.
За него нека вдигнем пълни чаши.
 

Намигнем ли на святото добро,
светът ще се роди красив отново.
Ще стигнем отговора на „Защо?“
и за живота нов ще сме готови.