Нова вяра

Poetry » Love

940 0 1

Когато пламва любовта,

толкова свирепо всеотдаен си във своите чувства.

Ходейки - летиш и стигаш полета на птиците в небето…

Идва есента, а с нея - студеният полъх на вятъра

и ходейки, ти пак летиш, но птиците ги няма.

Отлетели са на Юг и пеперудите са вече на пашкули…

И с величие идва баба Зима, за да ни напомни,

че е време за промяна, за нови трепети, вълнения,

за очаквания и надежди и за Нова Вяра!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0