Нова вяра

Poetry » Love

939 0 1

Когато пламва любовта,

толкова свирепо всеотдаен си във своите чувства.

Ходейки - летиш и стигаш полета на птиците в небето…

Идва есента, а с нея - студеният полъх на вятъра

и ходейки, ти пак летиш, но птиците ги няма.

Отлетели са на Юг и пеперудите са вече на пашкули…

И с величие идва баба Зима, за да ни напомни,

че е време за промяна, за нови трепети, вълнения,

за очаквания и надежди и за Нова Вяра!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0