13.11.2011 г., 19:04

Нова вяра

938 0 1

Когато пламва любовта,

толкова свирепо всеотдаен си във своите чувства.

Ходейки - летиш и стигаш полета на птиците в небето…

Идва есента, а с нея - студеният полъх на вятъра

и ходейки, ти пак летиш, но птиците ги няма.

Отлетели са на Юг и пеперудите са вече на пашкули…

И с величие идва баба Зима, за да ни напомни,

че е време за промяна, за нови трепети, вълнения,

за очаквания и надежди и за Нова Вяра!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Цветанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...