13.11.2011 г., 19:04

Нова вяра

941 0 1

Когато пламва любовта,

толкова свирепо всеотдаен си във своите чувства.

Ходейки - летиш и стигаш полета на птиците в небето…

Идва есента, а с нея - студеният полъх на вятъра

и ходейки, ти пак летиш, но птиците ги няма.

Отлетели са на Юг и пеперудите са вече на пашкули…

И с величие идва баба Зима, за да ни напомни,

че е време за промяна, за нови трепети, вълнения,

за очаквания и надежди и за Нова Вяра!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Цветанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...