Jan 1, 2014, 1:31 PM  

Новата година

  Poetry » Other
497 0 3

Държавен мъж щом словото си свърши,
в ефир щом прозвучи познат сигнал,
ще дойде Новата, но не със Пършинг –
с ракети и със огън от бенгал.

Ще гръмнат коркови куршумни тапи
в надвиснал над софрите ни таван.
Ще хвръкнат на площада ни калпаци,
в хорото ще се хване кмет пиян.

На къщи и на сгради силуети
ще пламват на небесен тъмен фон.
Лицето ти навярно ще засвети
щом спомниш онзи сватбен мил файтон.

И твоят мъж, аз знам, ще те целуне
(в годината ще бъде май веднъж),
но няма между вас искра да лумне,
тъй както бе до теб с обичан мъж.

Ти виж навън! – ракетата просветва,
в сърце отеква сетният гърмеж
и времето на Новата зацепва
до следващия празничен цъфтеж... 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Христов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...