Колко съм комична
с обувките си стари?
В джоба ми, критично
липсват авоари.
Смачкани бомбета.
С мазол като фъстък
куцам към гезмето
с подпитен патък.
Ох, отзад – убива,
а отпред ми стискат.
Да си купя? Бива,
но парички искат.
И ум, и думи, губя!
Отде таз мисъл свежа:
Щом не мога да си купя
пръсти ли да режа?
© Донка Колева All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
