Колко съм комична
с обувките си стари?
В джоба ми, критично
липсват авоари.
Смачкани бомбета.
С мазол като фъстък
куцам към гезмето
с подпитен патък.
Ох, отзад – убива,
а отпред ми стискат.
Да си купя? Бива,
но парички искат.
И ум, и думи, губя!
Отде таз мисъл свежа:
Щом не мога да си купя
пръсти ли да режа?
© Донка Колева All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
