Колко съм комична
с обувките си стари?
В джоба ми, критично
липсват авоари.
Смачкани бомбета.
С мазол като фъстък
куцам към гезмето
с подпитен патък.
Ох, отзад – убива,
а отпред ми стискат.
Да си купя? Бива,
но парички искат.
И ум, и думи, губя!
Отде таз мисъл свежа:
Щом не мога да си купя
пръсти ли да режа?
© Донка Колева All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
