... но след Любовта душата извехтява,
разронена надеждата се стели из прахта...
и Лъч след Лъч над нея подминават,
безсилни да дарят дори и капка топлина...
... но след Любовта сърцето закърнява, ...
- Навярно света би бил по-различен
ако всичко ставаше от раз..
навярно и болката би била пречупена на двеста
ако сърцата диктуваха делата, извършвани от нас...
Ала човека е човек, за да се учи ...
Не винаги нещата се подреждат...
Не винаги ни чака път напред...
Не винаги сърцето се споделя...
Не винаги сълзите болят...
Не винаги времето заличава ...
Нов живот и ново начало
лека-полека отмиват предишната чернота...
усмивка след усмивка забравят
какво е да бъдеш пропит с болка и самота...
Нова Любов измества предишни неволи ...
Ти помниш ли, кажи ми
нощта далечна, нощта когато аз признах,
признах, че моето сърце е твое,
че за теб копнея всеки час...
Ти помниш ли вълнението тогава, ...
Вървя бавно по улици прашни...
сред хора забързани, свели глави...
сред хора в проблемите си вглъбени...
вървя бавно и гледам, уви...
Живота тече, живота отлита, ...
Понякога ми се иска да полегна
и да усетя ударите на Нейното сърце...
Понякога ми се иска да поседна
и да усетя нежната милувка на Нейните ръце...
Понякога ми се иска да поплача ...
Една сълза в нощта самотна се отронва...
разрязва мрака с тъй искрена и чиста светлина...
а после ледено студена тихичко се спуска...
доде в земята не попият мъките на Любовта...
Една сълза поена с хиляди сълзици... ...
Бавно лети и леко променя.
времето нас и нашия свят...
но пред него устояват със сили безмерни
приятелите и вярата вътре във нас...
И един Ангел спуснал се от Рая... ...
Без теб я няма светлината на звездите
и полъха на вятъра не се усеща...
Без теб... без теб ги няма и мечтите -
запратен съм като във черна яма...
А беше... беше толкова красиво ...
Навярно всекиго от нас си има
мечти големи колкот' целия ни свят...
Навярно всекиго от нас си има
една мечта и тя е "Ти и Аз"...
Навярно всекиго от нас е виждал ...
Толкова просто и толкова чисто
като кокиче под снежен воал...
Толкова искрено и толкова нежно...
като моминска сълза пред брачен олтар...
Тихичко дишаме... тихичко стъпваме ...
Здравей, Читателю... искам да те попитам
протягал ли си нявга ръка...
напред - към порива на вятъра...
напред - към мекотата на неговата душа..
И чувствал ли си нежността на допира ...
Ден след ден изтича времето останало
изпълнено със болка и сълзи...
Ден след ден прекарвам жалено
да бъдем Ти и Аз – както преди...
Знам, че искам невъзможното – ...
Всеки ден е дар безценен...
Всеки ден е, по свое му, мъничко вълшебен...
Всеки ден си се усмихваме или пък плачем...
Всеки ден живеем, за да кажем:
Че днес видяхме две слънца горещи ...
Малка звездица - високо в небето...
полюшкват се клони със вятъра във игра...
тревица гали нежно нозете...
на две танцуващи над нея чада...
Той - хванал я леко през кръста... ...
...На тротоара стъпи мъничко момиче...
ядящо с пръстче, от кофичката, сладолед...
и дръпна ме... и дръпна скитника за панталона...
и с тъничко гласче тогаз запита то:
- Защо странят от тебе всички хора... ...
Нежно откъснато в танц се понася
увяхващо малко дъбово листо...
преплело съдба, преплело се цяло
във пътя последен със вятъра ръка за ръка...
А долу сред есената покривка ...
