Още само някакъв си час
и годината ще си отиде.
Ще даде на следващата шанс -
по-добра и спорна тя да бъде.
Две и осма ще пристигне с гръм,
ала ще ми се, преди да грейне,
за това, което съм или не съм,
да си взема сбогом с две и седма.
И така - отиваш си, мълчиш,
идва следващата, с обич и надежди.
Е, прощавай, време е да си вървиш,
уморени са от тежест твойте плещи...
И се ражда следващият ден,
на година нова новото начало.
Нека здрава и щастлива е за мен,
и за всички най-добро да е събрала!
© Мария Борисова All rights reserved.