Jul 8, 2007, 1:05 PM

Ново начало...

  Poetry
1.4K 0 5

Ново начало…


 

Започни да ме гледаш с горещи очи,

какво, че отвътре изгаряш.

Гласът ти от огън по-топло звучи

и думите точно в сърцето попадат.


 

Започни да ме гледаш с моментна магия,

не я крий дълбоко, тя все ще е там,

не бягай от нея, напротив - пусни я.

От мойта поискай и аз ще ти дам.

 


Започни да ме гледаш с трептящи сълзи,

разкрий се пред моята нощна заблуда

и в сянката сутрин, в дъжда, в тихи дни -

откривай ме все по-различна и друга.

 


Започни да ме гледаш с горещи очи,

събличай по някоя делнична дреха,

дъха ти да чувам, страстта да личи...

Не искам да бъда приют и утеха!

 


А ти да ме гледаш с отчаян копнеж,

да знам, че отвътре изгаряш

и пак, разтопена след буен палеж,

да искам нощта да повтаряш!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надя Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...