Новогодишно
Как искам да го няма календарът.
Една безбрежност да си подарим.
Снежинките с финеса на стъклари
да разтопяват празничния грим.
Как искам никой днес да не умира.
Да се роди поне един човек.
Да пожелае някой от всемира
голям, засищащ всички ни геврек.
Да ни споходи пакост дълголетна -
една звезда да парне късче лед
и в бабината баница да светне
най-истински щастливият късмет.
И днес не мисля никак за начало.
Ще дойде пак каквото е било.
Жадувам да остане нещо бяло -
надежда, корен, хляб или крило.
Да продължи в сърцето ни да пари
парчето от откъсната звезда...
Аз спрях да търся дати в календара,
щом жива се събуждам сутринта.
© Петя Цонева All rights reserved.
