Новолуние или агонията на мъфините
Събудих се и обърнах внимание
на суперсочните неща. Всичко е
на преден план. Мъфините преживяват
ад в печката, боровите иглички
мечтаят за престъпления и кислород,
негодникът, облечен в нелеп редингот,
бленува някой да го фрасне
с кокосов орех по главата, стара дама
и млад господин играят на медиум,
котката Луси е с настръхнали нокти
и настръхнали грехове.
Попитах те какво мислиш за любовта
и неуловимите ангели, ти каза
да стоя настрани, любовта била
къса и мътна като модерно кино,
добре - казах, винаги казвам добре,
особено, когато се събудя.
Защо трябва да е тъжно, когато
може да е весело, дълбоко и
объркано, птиците изпълняват
бразилска макумба, естествено
в небето, над гарата прелетяха
извънземни, в очите им липсваше
теология. Аз стоя настрани.
Разумна съм като пролетно новолуние.
И нямам връзка с Бог. Имам връзка
със скромния рибар Фигаро.
© Светла All rights reserved.
