svetlamila (Светла)
65 151
Apr 20, 2012, 10:55 AM

Новолуние или агонията на мъфините 

  Poetry » Other
1031 0 3

Събудих се и обърнах внимание
на суперсочните неща. Всичко е
на преден план. Мъфините преживяват
ад в печката, боровите иглички
мечтаят за престъпления и кислород,
негодникът, облечен в нелеп редингот,
бленува някой да го фрасне
с кокосов орех по главата, стара дама
и млад господин играят на медиум,
котката Луси е с настръхнали нокти
и настръхнали грехове.
Попитах те какво мислиш за любовта
и неуловимите ангели, ти каза
да стоя настрани, любовта била
къса и мътна като модерно кино,
добре - казах, винаги казвам добре,
особено, когато се събудя.
Защо трябва да е тъжно, когато
може да е весело, дълбоко и
объркано, птиците изпълняват
бразилска макумба, естествено
в небето, над гарата прелетяха
извънземни, в очите им липсваше
теология. Аз стоя настрани.
Разумна съм като пролетно новолуние.
И нямам връзка с Бог. Имам връзка
със скромния рибар Фигаро.

© Светла All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??