И аз, както всъщност всеки друг,
бях от неверие в пустинята -
като евреите със Моисея.
Там Бог като прецизно-нежен струг
извая ми сърце, сне тинята,
то стана прелестно кат орхидея.
Така е нужно всеки да премине
през време тежко, за да помъдрее,
да страда силно, да сълзи, да стене,
но най-дългия и труден път да мине -
към своето сърце, за да узрее
как истинското да познава и да вземе. ...