И аз, както всъщност всеки друг,

бях от неверие в пустинята -

като евреите със Моисея.

Там Бог като прецизно-нежен струг

извая ми сърце, сне тинята,

то стана прелестно кат орхидея.

Така е нужно всеки да премине

през време тежко, за да помъдрее,

да страда силно, да сълзи, да стене,

но най-дългия и труден път да мине -

към своето сърце, за да узрее

как истинското да познава и да вземе.

Тогава сякаш раждаш се отново,

отново почваш да откриваш, учиш.

И сякаш рентген имаш, не очи,

защото вече си роден духовно –

от Божията мъдрост вече сучеш

и има в мрака винаги за теб лъчи.