Новото „Време разделно“ - продължение
Потрива ръцете елита доволен,
на чужди държави с поклон угодиха,
народната памет изтръгват из корен,
по тъмно в палати след пира се скриха.
Родино
Партньорите днешни, партийни централи –
зад кадър – жонгльори им дърпат конците,
тризъбата „сглобка“в едно се събрали,
на кредит продават ни на чужденците..
За бази, земята ни преподариха,
земя, придобита от хан Аспаруха,
с „Целувка на Юда“, съюза скрепиха,
страната ни водят в „десетата глуха“.
Днес стенеш, Родино, под чужди ботуши,
в небе, по морето – ята ескадрили,
и зорко те пазят от руски катюши,
от тези що са свобода ти дарили.
Задават се облаци тъмни, оловни,
надвисва заплаха над родната стряха,
но няма ги, няма борците бунтовни,
за тебе, Родино, кръвта си проляха ...
Безок октопод ти засмука децата,
със златен телец им отне младостта,
с очи замрежени се луташ в тъмата,
в бездънните дебри те тласка властта.
И всичко при тебе върви на концесия,
при избори, в листите, все са си същите...
Да си на върха е престижна професия,
пари им раздаваш – безплатни им къщите.
Над трийсет години се шири корупция,
било ли е нявга да властват пчелите?
Осите са умни, – „творят“ конституция,
която прикри на крадците следите.
За хора далеч от църковни канони... –
в парада на прайда днес пътят открит е ...
И чинно се кръстят пред свети икони,
на Божия храм прекрачили вратите.
Красива, богата си, мила Родино,
приспан е обаче днес твоя народ,
предатели алчни са влезли в комбина
с великите сили, през задния вход.
Върни си децата, отишли в чужбина,
по чуждите порти да търсят прехраната ...
Бъди им ти майчица, свята Родина,
а те да са част, сътворци на промяната...
Не тази промяна, с която елита,
гърдите накичил е с лаврови клони,
и с двойното гражданство, без да те пита,
робиня те прави с лобистки закони.
(откъс)
© Иванъ Митовъ All rights reserved.
Свързани произведения
Сред огнени вихри, зад облаци сиви,
на заник се скри умореното слънце,
в полята, в засетите есенни ниви,
заспива в сън зимен златистото зрънце. ...
Ти помниш ли още, Българийо мила,
на Чинтулов, Ботев и Вазов творбите?...
Защо си смирено главата склонила,
не чуваш гръмовния зов на дедите? ...
Comments
-
От сърце ти благодаря, Ивита за прочита и на трите части за подкрепата! Остана завършека за поместване! Не зная дали да го публикувам! Хубава вечер ти желая и много, много творчески успехи!
-
Прочетох всички части, Иван.
Много боли. И няма как...
Браво! -
Благодаря за добрите думи, Виктория! Благодаря за подкрепата! От сърце ти желая здраве и творчески успехи!
-
Много истинско и се усеща болката от всяка дума! Всичко е много вярно! Адмирации!
-
Пепи, Благодаря за стихотворния коментар и подкрепата!
Надежда, благодаря за прочувствения коментар и подкрепата! Да, така е, а още по болезнено е, че почти нищо не може да се направи и да спре падението ...
Виолета, благодаря ... за оценката!
И на трите ви желая здраве и творчески успехи!
Тази вечер довърших творбата. -
Адмирации!!! С талант и сърце!
Поздравявам те! -
Боли от всяка дума!
-
И розови очила да сложиш,
още по-зле: гротеска ще сме!
Затуй народът е намерил думите,
"здраве да е", когато е най-зле... -
Благодаря ти за подкрепата, Николай! Трогнат съм от коментара ти! От сърце ти желая да имаш, здраве и успех във живота Приятелю!
-
Браво, Иване!
Поздрави за написаното! -
Красимира, Георги, Таня, Скитница – благодаря ви най-сърдечно за посещението и изказаните мнения за творбата и състоянието, в което се намира нашата мила и единствена Родина – България! Благодаря за подкрепата. Благодаря за добавката в любими на Красимира, Таня, Младен!. Бог да ви благослови приятели! От сърце ви желая здраве и творчески успехи!
Благодаря и на Красимир за поставената връзка между двете части на "Новото "Време разделно"! -
Поздравявам те, за всяка написана дума!!!
-
Много вярно написано!
Поздравления за смелостта! -
Браво!
За съжаление светлото бъдеще се оказа мрачна бездна - пропадането продължава...
Поздравявам те. -
Смутни времена и тежка участ. Трудно ще се случат нещата, Иване. Много глупости се свършиха и продължават да се вършат. Умишлено се вкарва клин между хората. Колкото по-разединени, толкова по-слаби. А и българинът никога не е могъл да оцени какво има, как да го пази, развива и увеличава. Нито е Швейцария, нито е Америка. Докато не разбере кой е и колко е важно да бъде това, което е, ще бъде краден и лъган. Докато не научи как се прави политика, дипломация, как се защитават национални интереси, как се ръководи народ, ще бъде слуга, вместо господар на собствените си блага. Трябва си ум и здрава ръка. Тъпана хубаво се бие, но и хорото си иска водач. И играчите да знаят по каква земя стъпват... а тези даже не са играчи, и българи не са...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
