May 25, 2006, 1:40 PM

Нозете ми боси

  Poetry
984 0 8
Нозете ми боси до кръв са ранени -
търсеха път по който да минат,
тръни, бодили се впиха и рани
следи са оставили, за да разкрият
посока за други... да не се лутат.
Нозете ми днес са подути и болни,
но има вече пътека отъпкана.
След мен други поеха посоката!
И днес вървят обути и волни.
Тук няма спирки и няма болка,
разпятие всекиму е съвестта...
Със радост се раждат и в радост
заспиват, и пак сънуват
любов, и цветя сред тишина.
Нозете са тези, що ни водят
към радост и болка, дори към смърта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Мдааа...ако е така, както твърдят повечето - лоша работа.
  • Ех,Ал заразен си с вируса на съмненията!
    Няма нищо общо моят стих със стиха на Веси-Лина.
    Благодаря ти за казаното!Аз нямам нужда от перце и никого не убивам!
    Но поне разбрах -ти кой си!
  • Благодаря Радослава!
    А към всички в сайта - Преди време тази беше причината да изтрия стиховете си.Сега ви моля, който мисли, че нещо съм му присвоила,откраднала и т.н.нека пише до админ и да се обоснове.
    Аз стихоте си само тук съм публикувала,нямам ги дори в моята папка.
    Админът ако реши,че плагиатствам - нека ги изтрие всичките...
  • Нозете са тези, що ни водят
    към радост и болка, дори към смърта.
    ...Страхотно!Поздравления!На завистниците ще кажа само едно-не бива така..Поклон
  • Ал посочи моля какво и от кого съм откраднала!
    Идеята,мисълта,темата?
    "Нозете ми боси "- си е мой стих...ако обвинявате поне кажете в какво?
    От теб ли съм взела или от кого?
    Как по друг начин да нарека босите нозе?

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...