May 25, 2006, 1:40 PM

Нозете ми боси

  Poetry
981 0 8
Нозете ми боси до кръв са ранени -
търсеха път по който да минат,
тръни, бодили се впиха и рани
следи са оставили, за да разкрият
посока за други... да не се лутат.
Нозете ми днес са подути и болни,
но има вече пътека отъпкана.
След мен други поеха посоката!
И днес вървят обути и волни.
Тук няма спирки и няма болка,
разпятие всекиму е съвестта...
Със радост се раждат и в радост
заспиват, и пак сънуват
любов, и цветя сред тишина.
Нозете са тези, що ни водят
към радост и болка, дори към смърта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Мдааа...ако е така, както твърдят повечето - лоша работа.
  • Ех,Ал заразен си с вируса на съмненията!
    Няма нищо общо моят стих със стиха на Веси-Лина.
    Благодаря ти за казаното!Аз нямам нужда от перце и никого не убивам!
    Но поне разбрах -ти кой си!
  • Благодаря Радослава!
    А към всички в сайта - Преди време тази беше причината да изтрия стиховете си.Сега ви моля, който мисли, че нещо съм му присвоила,откраднала и т.н.нека пише до админ и да се обоснове.
    Аз стихоте си само тук съм публикувала,нямам ги дори в моята папка.
    Админът ако реши,че плагиатствам - нека ги изтрие всичките...
  • Нозете са тези, що ни водят
    към радост и болка, дори към смърта.
    ...Страхотно!Поздравления!На завистниците ще кажа само едно-не бива така..Поклон
  • Ал посочи моля какво и от кого съм откраднала!
    Идеята,мисълта,темата?
    "Нозете ми боси "- си е мой стих...ако обвинявате поне кажете в какво?
    От теб ли съм взела или от кого?
    Как по друг начин да нарека босите нозе?

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...