Aug 12, 2012, 12:32 PM

Нужда от дъжд

  Poetry
1K 0 0

Когато в небето час след час се мръква
и облаците се прегръщат, все по сиви, пълни с искри...
Kогато въздухът започва да трепти,
а стрелките на часовника замлъкват -
тогава знам, че скоро трябва да вали.

Сърцето ми когато почне да се свива
и кожата ми в жегата започне да ми пари и тежи...
Kогато погледът ми помътнее,
а пък думите замлъкнат -
тогава знам, че скоро трябва да вали.

И сякаш трае цяла вечност!
Секундата разцепва с мощен вик горещата тъга!
Сякаш всичко трябва да се свие в размерите на капка течност,
болезнено, отровно да ме прободе като стрела…
Да изгори в ярки пламъци и да се превърне в пепел.
Да кресне бясно, а в последствие да замълчи.
А в онези няколко секунди вечност...
в тишината, преди да започне да вали…
да се роди нов феникс!  И да литне.

Аз знам, че скоро трябва да вали…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...