Колко нужно е да се обичаме,
за да докажем любовта си?
Нужно ли е в Бог да се вричаме,
за да покажем смелостта си?
Обичаме ли дълго време,
можем ли да се разлюбим?
Дали ще стане обичта на бреме
и с отчуждението дали ще се залюбим?
Трудно се забравя любовта,
но само, ако е истинската.
Онова неземното на света,
красивата орисница.
Вечно щом се влюбиш, ще обичаш,
забравя се, но споменът догаря.
Колкото и да отричаш,
в сърцето всичко си остава.
© Пламена Добрева All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
