Нужно ли е
Простете ми, простете ми, простете!
Не казвам много често: Извинете!
След свършеният факт е суета,
за грях случаен да се извиня.
Грешили са дори крале, царе,
но тях навярно ще ги разбере
не само оня който не греши,
но даже който против тях върви.
Робуваме на странни правила
за еталон във висши общества
и ги налагаме за истинност и форма,
(в конкретни случаи дори са норма).
Как, кажете, съвестно да мигна,
ако случайно, нежно се оригна?
Бебетата имат свободата
да се оригват шумно със устата...
За други грехове не ща да питам,
даже тайно винаги са в ритъм...
Нужно ли е, щом не мой се спря,
пардон да кажа - да се извиня?
© Валентин Йорданов All rights reserved.