Някаква любов
Безвъзвратност е,
но не е повод за тъгуване.
Дъх на летен вятър е
и време на безумия.
Превърнати във брегове безбрежност,
в пресъхнал океан от чувства,
погубихме без жал надеждите
за предпоследната бездумност.
Прехапахме задавени въздишки
от изкрещяни празни обещания,
все някак любовта си е отишла
на пръсти, безвъзвратно разпиляна.
Износени до скъсаност са дните,
не чакам нова влюбеност -
останаха ни само липси,
в които невъзможно се изгубихме.
Да, беше обич, но сега е кръстопът,
повторихме познатия сценарий -
все някога за всичко идва свършек,
човек се учи да обича отначало.
Не искам вече да говорим,
дошло е времето да помълчим.
Разкъсана от минали любови,
притихвам в себе си, но не боли.
И чуваш ли, не плача! Не тъгувам.
И в устните ми няма зов.
Не те кълна с отровни думи.
Какво пък?
Беше просто някаква любов.
© Николина All rights reserved.
Поздрви, но несмятам 4е си обичала толкова истински щом за теб е била само "някаква любов"!!! Ако е било толкова истинско още няма да си се отърсила от нея?!... или пук не е била? незнам
