Някакви сънища и глупости
В съня си мога да летя,
в съня си не оставам сам.
И когато дойде сутринта,
мечтая да се върна там.
Да се върна в световете,
които нощем посещавам,
там дъжда и ветровете
на волята си подчинявам.
Искам да се срещна с тази,
що без мен не съществува
и спомена за мене пази
и щом си ида, ме сънува.
Радвам се, че имам свят,
където винаги ще знам,
че приятели до мен вървят,
че съм обичан и желан.
Знай, че за нощта бленувам
и в сънищата съм щастлив.
Познай сега кога сънувам
и кога действително съм жив.
(Знам, че не е толкова хубаво и велико като непърдящите пеперуди, но дори аз понякога проявявам слабост.)
© Михаил Костов All rights reserved.
