Някакво Никакво (или просто...)
Младите имигрирали в други държави... И политиците се чудят защо... Че създадоха ли ни по-добри условия? Опитаха ли се да променят нещата? Попитаха ли ни дали искаме, дали мечтаем, дали можем?Хипнотизирани от златото, вървят като коне с капаци... В очите им само цифри с много нули... дори не продават душите си... Той и Дяволът няма да се прекара с техните черни души. Убийци на детски мечти, палачи на млади таланти, крадци на светло бъдеще... И всеки мълчи и се спотайва и казва: "Ми, аз какво мога да направя?"... Затова вечно ще бъдем мачкани...
Политици, а? Дето ни мислят само доброто... Моля?! "Вие сте бъдещето" - ни казват... Какво сме ние?!? Някакво никакво поколение! Това им е мнението за нас... младите...
"Не е така!!! " - Тогава с какво го показват?!?...
Този някакъв никакъв път...
Вървя напред, а той ме връща.
Бягам. Дали ще ме догонят и ще ме спрат?
Сбърках ли някъде? В какво се превръщам?
Мразя ли? Или просто не обичам...
Искам ли? Или просто крада чужди мечти?
Трябва ли? Или просто няма изход
и е нужно само да се примирим?
Боли ли? Защото плач вътре в себе си чувам?
Мога ли? Или вече и това е забранено...
Извинете, но тази мечта колко ще струва?
Значи казвате, ще се сбъдне несъмнено?
Лъжа ли? Или просто премълчавам?
Греша ли? Или всичките го правят?
Заедно ли? Или просто сама оставам,
а те гледат по един да се спасяват...
Няма ли? Или просто се отказах?
Да бъда ли? Или късно е вече?
Сълзи ли? Тях отдавна ги зарязах
и оставих ги в огъня вечен.
Вали ли? Или просто някой заплака?
Аз ли? Аз не плача отдавна.
Черно ли ми е? Или просто съм в мрака,
който всичко мое открадна...
Те ли? Те ще горят после в Ада!
Защо ли? Защото са с черни души...
Забрави ли себе си, зарад' капка наслада,
продали сърцата си за черни пари...
Сега ли? Сега само не бъди примирен!
После ли? После ще отида на гости
да ги видя Долу в огън червен...
Да им кажа едно някакво никакво "Здрасти"!
Политици, а? Дето ни мислят само доброто... Моля?! "Вие сте бъдещето" - ни казват... Какво сме ние?!? Някакво никакво поколение! Това им е мнението за нас... младите...
"Не е така!!! " - Тогава с какво го показват?!?...
Този някакъв никакъв път...
Вървя напред, а той ме връща.
Бягам. Дали ще ме догонят и ще ме спрат?
Сбърках ли някъде? В какво се превръщам?
Мразя ли? Или просто не обичам...
Искам ли? Или просто крада чужди мечти?
Трябва ли? Или просто няма изход
и е нужно само да се примирим?
Боли ли? Защото плач вътре в себе си чувам?
Мога ли? Или вече и това е забранено...
Извинете, но тази мечта колко ще струва?
Значи казвате, ще се сбъдне несъмнено?
Лъжа ли? Или просто премълчавам?
Греша ли? Или всичките го правят?
Заедно ли? Или просто сама оставам,
а те гледат по един да се спасяват...
Няма ли? Или просто се отказах?
Да бъда ли? Или късно е вече?
Сълзи ли? Тях отдавна ги зарязах
и оставих ги в огъня вечен.
Вали ли? Или просто някой заплака?
Аз ли? Аз не плача отдавна.
Черно ли ми е? Или просто съм в мрака,
който всичко мое открадна...
Те ли? Те ще горят после в Ада!
Защо ли? Защото са с черни души...
Забрави ли себе си, зарад' капка наслада,
продали сърцата си за черни пари...
Сега ли? Сега само не бъди примирен!
После ли? После ще отида на гости
да ги видя Долу в огън червен...
Да им кажа едно някакво никакво "Здрасти"!
© something else All rights reserved.
!!!
