Някога се събуждах безцветна
и шарех по себе си с почерк нелеп
усмивки и чувства с бои мимолетни.
Някога беше.
Сега имам теб.
Някога се събуждах и във самота.
А лица се тълпяха безброй в моя ден.
Но душата–отшелница, скитник - умът,
линееха нейде.
Днес ти си до мен.
Някога се събуждах и без сетива.
Не чувствах, не виждах живота, свиреп ...