Някога
Някога се събуждах безцветна
и шарех по себе си с почерк нелеп
усмивки и чувства с бои мимолетни.
Някога беше.
Сега имам теб.
Някога се събуждах и във самота.
А лица се тълпяха безброй в моя ден.
Но душата–отшелница, скитник - умът,
линееха нейде.
Днес ти си до мен.
Някога се събуждах и без сетива.
Не чувствах, не виждах живота, свиреп
по мен как опъва до кръв тетива.
Цветята не виждах.
Сега имам теб.
Осъмвах преди като просяк-бедняк.
Богатства броях, признания, чест.
Химери преследвах в душлив прахоляк.
Това беше някога.
Днес имам теб.
Събуждах се понякога прегърната,
в илюзия любовна - сън блажен.
От студ умирах, незагърната.
Днес жива съм.
Ти си до мен.
© Сара All rights reserved.
