Neon (Ол)
101 1435
Mar 13, 2009, 9:57 PM

Някога пак 

  Poetry
573 0 4

 

 

 

 

 

 

Слънцето пак се оглежда в очите ми.

Издайник. С онзи златен, магичен нюанс.

Сърцето затворих и исках да тичам.

А ето ме днес. Вятър притихнал съм само.

 

И може би някога... пак ще обичам.

Морето не умира разбивайки се в скали.

Но нека е изгрев, когато се вричам.

Уморих се. От вечно несбъднати залези.

 

 

 

 

© Ол All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??