Някой ден

Poetry » Love

884 0 0

Някой ден ще струваш много,

като скъпоценен камък, позлатен.

С любовта на моята особа,

ще бъдеш вечно заклеймен.

Не ще се отървеш от

нестихващите мисли.

Ще ти липсвам аз и това,

че бяхме толкоз близки.

Ще бъдеш искан заради

целувките оставили следи.

Ще отричаш дълго докато

признаеш, че сърцето ти

за мен скърби.

- Е.Т.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0