Някой ден
Заспа ли? Аз още те обичам...
Не те завих, а много е студено.
Очите ми не те предричат,
ръцете ти – не са за мене.
Сънуваш ли? Отново съм без дрехи,
не съм безсрамна, ангелски съм чиста.
Дори, когато устните ми шепнат
аз грях не ставам, само те обичам.
Дойдох ли, станало среднощ е,
ще те целуна самодивски тихо,
любов вместо саван ще сложа
и няма никога да си отида.
Заспа ли? Самотата сънища не носи,
и огънят в камината не грее.
Изпращам ти по гълъбите обич,
а някой ден до тебе ще полегна...
© Геновева Симеонова All rights reserved.
Благодаря, Марианка! 
