Някой ден
Някой ден, не ще да бъда,
някой ден няма да ме има.
Някой ден в пръстта, ще бъда,
някой ден в обречената зима.
Някой ден лозите мои,
ще плачат пак през пролетта.
Някой сЪлзи, ще пророни,
някой, ще ме стори за проклет.
Някой ден, ще бъда млад,
млади, ще са мойте песни.
И под златен листопад
жив, ще съм и ще разказвам.
Как обичал съм и чакал,
как съм плакал и мечтал.
Как от свойте бой съм ял,
а със чуждите гулял.
Някой ден, не ще да бъда,
някой ден, ще съм умрял.
Ех, каква, каква заблуда!
В мойте песни съм живял.
© Хари Спасов All rights reserved.
