May 5, 2005, 7:54 PM

Някъде

Poetry

1K 0 1

Животът си отива...
Ето, сърцето ми спира.

Само...Любовта...не умира.

Пусни ме да Летя,
искам...сам да вървя.

Остави ме...да греша.

Клета е тази земя...
Само болка и лъжа...

Някъде виждам мечта

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

maeva_va

Не мога да си обясня кой и защо пише тия анонимни тройки!...
На мен стихът ми харесва; обичам този стил на писане. Браво, момче!!!От мен 6-тица!

2006-02-11T10:17:37+02:00

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0